Шамаротерапия

     Понякога се изненадвам, колко положителен ефект може да има, от съвсем импулсивни действия. И все повече разбирам, че не трябва да бягаме от природата си, защото да ние сме хора, но сме и съвсем обикновени живи твари, напълно подвластни на законите на нашата планета.

    Та като погледна малко по-глобално на света ни си задавам въпроса, как най-ефективно оцеляват живите организми на земята? И първият, също толкова импулсивен отговор, който изплува в съзнанието ми е: Като се уповават на инстинктите си.

    И днес, седя си аз в офиса, работя усилено, опитвам се да се науча да правя неща, които не съм предполагала, че някога ще правя и в един момент намерих начин да изляза от дупката на безпокойство и тревога. 

     

  От може би седмица изпитвам леко физическо неразположение, лека настинка или нещо такова. Но дните си минават, ходя по лекари, изследвания, но не ми минава бързо и започвам да чета форуми. Днес и мъдрецът, който ми расте ужасно много ме боли. Тук идва момента, в който трябва да призная, че определено имам склонност да си въобразявам разни неща и ето така попаднах в тази дупка на тревожност.

     И преди съм Ви разказвала за дупките, те идват една след друга, мъчителни и тежки, но все някак трябва да съумяваме да излизаме от тях, както днес и аз успях.

     

   И така в края на тази, мога да кажа, ужасно натоварваща седмица аз продължавах да чета във форумите за разни болести, симптоми и куп ненужни за моята глава неща. В един момент ми писна и в съзнанието си извиках :"Съвземи сеееее просто мъдреца ти расте!" Последва напълно импулсивна серия от бързи, многобройни шамарчета по двете ми бузи, които ме накараха да се почувствам освободена, спокойна, тонизирана и жива. 

    Толкова е приятно, само ако знаете.... Последва ровене в google. Отварям прозорец и пиша, пъргаво: "Що е то шамаротерапия?". Оказа се, че има такова нещо, но моя вариант ми харесва повече макар и малко по-мазохистичен. Шамаротерапията представлява, с две думи, да биеш шамарчета на напълно непознати, за собствено облекчение. Аз може би съм  от групата на доброволците или нещо такова, но самоосъзнаването този път си ми дойде отвътре. Реших, че е инстинкт за самосъхранение. Тялото ми се защити само, от собствения ми мозък....

     

     Дали е парадокс или просто поредното тълкование на съзнанието ми не знам,

оставям на Вас да решите, но знам едно: Колкото повече мислите за проблемите си, толкова по-големи стават те. Колкото повече се тревожите и страхувате, толкова повече тревоги и страхове Ви връхлитат.Колкото повече обичате толкова повече любов ще получавате. 

  Законите на природата са безпощадни, но тя ни е дала инстинкти, които ни подсказват правилните решения..... Законите на природата са безпощадни, но поне ние самите трябва да се щадим.

Американската мечта: "Да се върна в България"

Николай е студент по бизнес администрация в Бургаския свободен университет и е на 22 години, когато заминава в Америка да търси начин, да сбъдне мечтите си. Осъзнал, че в България няма възможност да печели достатъчно, за да инвестира в бизнеса, за който мечтае, той се качва на големия самолет, да работи и печели пари в страната на големите възможности.

    И наистина всичко се оказва голямо. Една голяма държава, с големи сгради и магистрали, с големи камиони и голяма икономика. „Имах намерение да остана само две години” е едно от първите неща, които ми разказва Николай, когато се срещаме в Чикаго.В последствие разбирам, как реално живее един български шофьор на камион в САЩ.                                        

 Тръгвам с него на път, за да усетя какво е да живееш в камиона. Това е петата, последна година,в която Николай кара камион и вече си е създал свой начин на живот в тази голяма машина. Спи в камиона, храни се в камиона, превърнал го е дори в практична фитнес зала за да не губи форма.Той кара по 500 мили на ден, които за мен са 9 безкрайно дълги и изморителни часа без никаква почивка, но след това разбирам, че когато работи здраво понякога кара и по 1000 мили, а рекорда му е 40 часа без да спи изобщо.

   Разбира се, задавам въпросът „Защо?” и разбирам една нова истина, че тук, в щатите не е много по-различно и трябва да работиш като безумец, за да дадеш смисъл на живота извън родината.Легално той има право да стои зад волана едва 10 часа, но за това време не се печелят пари за мечти, а само средства за монотонен живот в една монотонна , добре работеща, строга система.

 След тези уточнения за работата си, Николай ми разказва и за бизнесът, в който иска да инвестира. Малък пчелин, фирмен магазин и истински пчелни продукти. Малко, но качествено и се надява да проработи.

„ Слизам от камиона и се прибирам в България! ”. Думите на Николай ми се струват толкова искрени и това след 4 години живот в тази огромна и силна държава. Дали от умората или от изминалото време, в очите на този човек виждам носталгия и блян към родината неща, които ме вдъхновяват и ме карат да си спомня колко прекрасен е домът ми и колко много причини имам да остана в България.