Та като погледна малко по-глобално на света ни си задавам въпроса, как най-ефективно оцеляват живите организми на земята? И първият, също толкова импулсивен отговор, който изплува в съзнанието ми е: Като се уповават на инстинктите си.
И днес, седя си аз в офиса, работя усилено, опитвам се да се науча да правя неща, които не съм предполагала, че някога ще правя и в един момент намерих начин да изляза от дупката на безпокойство и тревога.
От може би седмица изпитвам леко физическо неразположение, лека настинка или нещо такова. Но дните си минават, ходя по лекари, изследвания, но не ми минава бързо и започвам да чета форуми. Днес и мъдрецът, който ми расте ужасно много ме боли. Тук идва момента, в който трябва да призная, че определено имам склонност да си въобразявам разни неща и ето така попаднах в тази дупка на тревожност.
И преди съм Ви разказвала за дупките, те идват една след друга, мъчителни и тежки, но все някак трябва да съумяваме да излизаме от тях, както днес и аз успях.
И така в края на тази, мога да кажа, ужасно натоварваща седмица аз продължавах да чета във форумите за разни болести, симптоми и куп ненужни за моята глава неща. В един момент ми писна и в съзнанието си извиках :"Съвземи сеееее просто мъдреца ти расте!" Последва напълно импулсивна серия от бързи, многобройни шамарчета по двете ми бузи, които ме накараха да се почувствам освободена, спокойна, тонизирана и жива.
Толкова е приятно, само ако знаете.... Последва ровене в google. Отварям прозорец и пиша, пъргаво: "Що е то шамаротерапия?". Оказа се, че има такова нещо, но моя вариант ми харесва повече макар и малко по-мазохистичен. Шамаротерапията представлява, с две думи, да биеш шамарчета на напълно непознати, за собствено облекчение. Аз може би съм от групата на доброволците или нещо такова, но самоосъзнаването този път си ми дойде отвътре. Реших, че е инстинкт за самосъхранение. Тялото ми се защити само, от собствения ми мозък....
Дали е парадокс или просто поредното тълкование на съзнанието ми не знам,
оставям на Вас да решите, но знам едно: Колкото повече мислите за проблемите си, толкова по-големи стават те. Колкото повече се тревожите и страхувате, толкова повече тревоги и страхове Ви връхлитат.Колкото повече обичате толкова повече любов ще получавате.
Законите на природата са безпощадни, но тя ни е дала инстинкти, които ни подсказват правилните решения..... Законите на природата са безпощадни, но поне ние самите трябва да се щадим.
