Hear my prayer...

The last few years in Bulgaria were filled with sorrow. Many Bulgarian mothers lost their children for unknown reasons. Probably, you still don't understand exactly what I am talking about, but I will try to be clear and direct in my manner of expression. I will put all my effort n this because I don't want to be misunderstood.

I am a student, not just anywhere, but in Sofia and the majority of my gray workday goes in the "Student City". In that same student city in which several young people were killed in recent years. On December 5th 2008, a boy was killed in a park in student city, close to the club "Amnesia". Accused of the murder are three other students. This year the city of the Bulgarian future, gave another victim. This time not in a park, but in his own dorm room, a 19-year-old student was killed. For this tragedy too have been accused young students.

This is the situation. You and I do not know the victims or the perpetrators. That is why I don't seek their names, I am not retelling already known facts. Those boys no longer breathe and they will not return! And you and I, we know only that something is happening ... something very wrong. What happened in 2008? Club  "Amnesia" was closed and that's it. The tragedy was hardly caused by the existence of a night club near the park. There was endless talks that the clubs in the "Student City" should become libraries, that this is a place of depravity and violence, that nightclubs are the reason why young students do not appreciate the value of life...

What happens in 2012? The answer is Nothing! Nobody is really searching for the reason these lives were taken. Mothers, perhaps mad with terror once again want the clubs closed, the music banned, secretly hoping that the disappearance of pop folk will stop violence.

Let's look the music. Pop, rock, folk music, classical, rap, they all unlock the human emotions, make people dance, cry, shout or hit. How can the music in the student city kill a boy? Yes, the so-called folk music, isn't full with moral values and precepts, but the more often I listen to it the more I hear songs about love. Whether shared or not, whether consumed or not, love does not kill! Not chalga killed that boy nor rap nor alcohol. What killed him was other men's hands. Ruthless, mindless, devoid of care and education. As much as this might hurt the mothers of my peers, this is the truth.

When parents fail to raise a strong, sensible man, a man filled with the values and aspirations, then this is what happens. He goes out alone, makes the choice to get drunk or get high out of his mind, he makes the choice to get into a fight, he chooses to take life, because he does not know how sweet the air is, because he does not know that when he  breaths he can fix everything, because he was not taught that he can be stronger when gives a life, not when when he kills.

It’s easy for me, I saw a good family. I learned to love, to respect, to enjoy all living creatures. So I can say quite frankly: People Think! It is not the clubs, not the alcohol, not the partying that kill your children! Values and morals are gone. Children in kindergarten fight and swear, as savages, and their fathers even encourage them. It's all a matter of conscience and judgment. How much will one drink, how much will one be dancing, how many will the fists be and how necessary are they?

Yet it's not so easy for me, I can go out in the park in student city tonight and no matter how humble and calm I am, I will stand against a man who doesn't know that sweetness. Take a breath, please! See how much beauty and tremor, and even childish naivete there is in my last lines, because I still believe there is something that distinguishes us from animals. We love music, dance and colors. Listen to the pulse of the nature, but sometimes we forget how our own hearts beat

Чуйте молбата ми...

Последните няколко години за България са изпълнени с много скръб. Много български майки изгубиха децата си по незнайни причини. Най-вероятно все още не разбирате за какво точно говоря, но в следващите редове ще се постаря да бъда ясна и дори малко директна, в начина си на изразяване. Ще хвърля цялото си старание в това, защото не искам да бъда разбрана погрешно.

                Аз съм студентка, не къде да е, а в София и по-голямата част от сивият ми делник минава в „Студентския град”. В този, същия студентски град, в който бяха убити няколко младежи през последните години.  През 2008-ма година на 5 декември бе убито момче в градинка в студентски град, близо до дискотека „Амнезия”. Обвинени за убийството му бяха трима младежи, също студенти. Тази година градът, в който се развива бъдещето на България, даде още една жертва. Този път не в градинка, а в общежитие, беше убит 19-годишен студент. За тази трагедия, са обвинени отново млади студенти.

                Това е ситуацията. Вие, както и аз, не познаваме жертвите нито извършителите. Това е причината да не търся имената им, да не преразказвам вече известни факти. Момчетата вече не дишат, няма ги и няма да се върнат!А ние с Вас знаем само, че нещо се случва...нещо крайно нередно. Какво стана през 2008-ма? Затвориха дискотека „Амнезия” и нищо повече, а трагедията едва ли е била причинена заради нощен клуб в близост до градинката. Изприказваха се безкрай глупости, че дискотеките в „Студентския град” трябва да станат библиотеки, че това е място на разврат и насилие, че нощните заведения са причината, младите студенти да не оценяват ценността на живота?!

                Какво става през 2012-та? Отговорът тук е само един. Нищо! Никой не търси истинската причина, за отнетия човешки живот. Майки, може би обезумели от ужас, отново искат да затварят дискотеки да накарат децата си да не слушат музика, с тайната надежда, че липсата на чалгата ще спре насилието.

                Нека погледнем към музиката. Поп, рок, чалга, класика,рап, всички те отключват емоциите на хората, карат ги да танцуват, да плачат, да викат или да удрят. Как музиката в студентски град е отнела живот? Да, така наречената чалга, не е изпълнена с морални ценности и наставления, но все по често се заслушвам и чувам песни за любов. Дали споделена или не, дали консумирана или не, любовта не убива! Не чалгата е убила онова момче, нито рапа, нито алкохола. Убили са го други човешки ръце. Безпощадни, безмозъчни, лишени от грижа и възпитание. Колкото и да наранявам майките на моите връстници, това е самата истина.

                Когато родителите не съумяват да изградят силен, здравомислещ човек, човек изпълнен с ценности и стремежи, тогава се случва това. Той излиза, сам прави избора да се напие или надруса до безпаметност, сам прави избора да се сбие, той сам избира да отнеме живот, защото не знае колко сладък е въздуха, защото незнае, че щом диша, той може да поправи всичко, защото не е научен, че става по-силен когато дарява живот, а не когато убива.

                На мен ми е лесно, аз съм видяла доброто семейство. Научена съм да обичам, да уважавам, да се радвам на живите твари. За това мога да кажа съвсем откровено: Хора замислете се! Не дискотеките, не пиенето, не купоните убиват децата Ви! Възпитанието, и моралът ги няма. Децата в детските гради се бият и псуват, като диваци, а бащите им дори ги насърчават.  Всичко това е въпрос на самосъзнание, и преценка. Колко ще са питиетата, колко ще са танците, колко ще са юмруците и необходими ли са те?

На мен не ми е лесно, аз може да изляза в тази градинка довечера и, колкото и премерена и спокойна да съм, срещу мен ще стои човек, който не познава онази сладост. Поемете дъх, моля Ви! Вижте колко красота и трепет и дори детинска наивност има в последните ми редове, защото все още вярвам, че има нещо, което ни различава от животните. Обичаме музиката, танците и цветовете. Слушаме пулса на природата, но  забравяме как бият сърцата ни.