Чуйте молбата ми...

Последните няколко години за България са изпълнени с много скръб. Много български майки изгубиха децата си по незнайни причини. Най-вероятно все още не разбирате за какво точно говоря, но в следващите редове ще се постаря да бъда ясна и дори малко директна, в начина си на изразяване. Ще хвърля цялото си старание в това, защото не искам да бъда разбрана погрешно.

                Аз съм студентка, не къде да е, а в София и по-голямата част от сивият ми делник минава в „Студентския град”. В този, същия студентски град, в който бяха убити няколко младежи през последните години.  През 2008-ма година на 5 декември бе убито момче в градинка в студентски град, близо до дискотека „Амнезия”. Обвинени за убийството му бяха трима младежи, също студенти. Тази година градът, в който се развива бъдещето на България, даде още една жертва. Този път не в градинка, а в общежитие, беше убит 19-годишен студент. За тази трагедия, са обвинени отново млади студенти.

                Това е ситуацията. Вие, както и аз, не познаваме жертвите нито извършителите. Това е причината да не търся имената им, да не преразказвам вече известни факти. Момчетата вече не дишат, няма ги и няма да се върнат!А ние с Вас знаем само, че нещо се случва...нещо крайно нередно. Какво стана през 2008-ма? Затвориха дискотека „Амнезия” и нищо повече, а трагедията едва ли е била причинена заради нощен клуб в близост до градинката. Изприказваха се безкрай глупости, че дискотеките в „Студентския град” трябва да станат библиотеки, че това е място на разврат и насилие, че нощните заведения са причината, младите студенти да не оценяват ценността на живота?!

                Какво става през 2012-та? Отговорът тук е само един. Нищо! Никой не търси истинската причина, за отнетия човешки живот. Майки, може би обезумели от ужас, отново искат да затварят дискотеки да накарат децата си да не слушат музика, с тайната надежда, че липсата на чалгата ще спре насилието.

                Нека погледнем към музиката. Поп, рок, чалга, класика,рап, всички те отключват емоциите на хората, карат ги да танцуват, да плачат, да викат или да удрят. Как музиката в студентски град е отнела живот? Да, така наречената чалга, не е изпълнена с морални ценности и наставления, но все по често се заслушвам и чувам песни за любов. Дали споделена или не, дали консумирана или не, любовта не убива! Не чалгата е убила онова момче, нито рапа, нито алкохола. Убили са го други човешки ръце. Безпощадни, безмозъчни, лишени от грижа и възпитание. Колкото и да наранявам майките на моите връстници, това е самата истина.

                Когато родителите не съумяват да изградят силен, здравомислещ човек, човек изпълнен с ценности и стремежи, тогава се случва това. Той излиза, сам прави избора да се напие или надруса до безпаметност, сам прави избора да се сбие, той сам избира да отнеме живот, защото не знае колко сладък е въздуха, защото незнае, че щом диша, той може да поправи всичко, защото не е научен, че става по-силен когато дарява живот, а не когато убива.

                На мен ми е лесно, аз съм видяла доброто семейство. Научена съм да обичам, да уважавам, да се радвам на живите твари. За това мога да кажа съвсем откровено: Хора замислете се! Не дискотеките, не пиенето, не купоните убиват децата Ви! Възпитанието, и моралът ги няма. Децата в детските гради се бият и псуват, като диваци, а бащите им дори ги насърчават.  Всичко това е въпрос на самосъзнание, и преценка. Колко ще са питиетата, колко ще са танците, колко ще са юмруците и необходими ли са те?

На мен не ми е лесно, аз може да изляза в тази градинка довечера и, колкото и премерена и спокойна да съм, срещу мен ще стои човек, който не познава онази сладост. Поемете дъх, моля Ви! Вижте колко красота и трепет и дори детинска наивност има в последните ми редове, защото все още вярвам, че има нещо, което ни различава от животните. Обичаме музиката, танците и цветовете. Слушаме пулса на природата, но  забравяме как бият сърцата ни.