Николай Янев е студент по бизнес аднминистрация в
Бургаския свободен университет и е на 22 години, когато заминава в Америка да
търси начин, да сбъдне мечтите си. Осъзнал, че в България няма възможност да
печели достатъчно, за да инвестира в бизнеса, за който мечтае, той се качва на
големия самолет, да работи и изкарва пари в страната на големите възможности.
И наистина всичко се оказва голямо. Една голяма държава,
с големи сгради и магистрали, с големи камиони и голяма икономика. „Имах намерение да остана само две
години” е едно от първите неща, които ми разказва Николай, когато се
срещаме в Чикаго.В последствие разбирам, как всъшност живее един български
шофьор на камион в САЩ.
Тръгвам с него на път, за да усетя какво е да живееш в
камиона. Това е петата, последна година,в която Николай кара камион и вече си е
създал свой начин на живот в тази голяма машина. Спи в камиона, храни се в
камиона, превърнал го е дори в практична фитнес зала за да не губи форма.Той
кара по 500 мили на ден, които за мен са 9 безкрайно дълги и изморителни часа
без никаква почивка, но след това разбирам, че когато работи здраво всъшност
кара и по 1000 мили, а е карал и 40 часа без да спи изобщо.
След
това разбира се задавам въпросът „Защо?”
и разбирам една нова истина, че тук, в щатите не е много по-различно и
трябва да работиш като безумец, за да придадеш смисъл на живота извън
родината.Легално той има право да стои зад волана едва 10 часа, но за това
време не се печелят пари за мечти, а само средства за монотонен живот в една
монотонна , добре работеща, строга система.
След тези уточнения за работата си, Николай ми
разказва и за бизнесът, в който иска да инвестира. Малко ресторантче в Несебър
и пчелин с хубава вила на село. Малко, но качествено и се надява да проработи.
„ Слизам от камиона и се прибирам в България! ”. Думите на Николай ми се струват толкова искрени и това
след 4 години живот в тази огромна и силна държава. Дали от умората или от
изминалото време, в очите на този човек виждам носталгия и блян към родината
неща, които ме вдъхновяват и ме карат да си спомня колко прекрасен е домът ми и
колко много причини имам да остана в България.
Автор: Моника Каменова Кошарова
Това се отнася за поне половината българи ако не и повече, но без факти не мога да пиша. От последното изречение настръхнах и се просълзих! Успех с блога. :) (гуш)
ОтговорИзтриванеПреди една година бих била 100% съгласна с написаното - и аз си мислех че това е моята мечта. Но наскоро осъзнах че животът в Америка не е първоизточник на мечтите. За някои хора живеенето тук е средство за постигане на определени мечти. За други има мечти които могат да бъдат постигнати само тук. Мечтата на Николай е Бъглария и животът в САЩ просто пътят към тази мечта. На мен лично ми липсва България доста често, но истината е че мечтите ми не са там... та Американска или ме, мечтата е нещо индивидуално и тя всъшнтост дава насока на целия живот, което от своя страна води до доста различни преживявания в тази (а и в която и да е друга държава)...
ОтговорИзтриване