V for vendetta

В тълковния речник, срещу думата вендета откриваме синоними като отмъщение и разплата. Безмилостно желание за мъст и справедливост изникват в моето съзнание, когато чуя тази дума. Още с финалните надписи на филмa „В като вендета”, вече можех да го определя като завладяващ и поглъщащ филм, съчетал в себе си героизъм, загадъчност и послание. Дали това желание за справедливост и отмъщение е изцяло лично, или е отмъщение на един цял народ задушаван от безсърдечността и алчността на управляващите.

Действието се развива години напред в бъдещето на тоталитарна Англия. „В като Вендета” разказва историята млада жена - Ийви Хамънд, която е спасена от почти сугурна смърт. Един маскиран терорист известен само като „В”спасява живота и. Изключително харизматичен и невероятно надарен в изкуството да бъде водач, да се бори и да убеждава, „В” започва революция, срещу тоталитарния режим, оковал английското общество в абсолютна безгласност.

Тази футуристична история се случва през 2040 г. в една мрачна и корумпирана Великобритания, където е установен тоталитарен режим. Младата Ийви  разкрива плановете на „В” и е силно смутена и объркана, но става негов главен съучастник. Героинята въплащава в себе си идеята за осъзнатата личност, открила нова истина за себе си и смисъла на живота си. „В” е образован и ексцентричен интелектуалец, който е посветен на това да освобождава сънародниците си от подтисничеството на режима, в който живеят. Но същевременно е безмилостен, отмъстителен, самотен и жесток,преследвач, търсещ отмъщение и лична вендета. Неустоимо харизматичен и обигран до жестокост в изкуството на битките и измамите, „В” всъшност е провокативен образ представящ човешкото желание за свобода. Главният герой нахлува в една от националните медии в Англия и излъчва в телевизионен ефир, една силна и завладяваща реч. Силата на думите и тяхната истинност превръщат един терорист, в герой, който разбира гласа на народа и е готов да го поведе към дълго лелеяната свобода. В стремежа си да освободи Англия от корупцията и покварата обхванали правителството, „В” осъжда тираничните държавни лидери и приканва съгражданите си да се присъединят към него в сенките на Парламента на 5 ноември – денят на Гай Фоукс. На този ден през 1605 г. Гай Фоукс е открит в един тунел под сградата на парламента с 36 бурета барут.Той и съучастниците му са организирали “Барутен преврат” в отговор на тиранията на правителството на Джеймс I. Гай Фоукс и поддръжниците му са обесени, разчекнати и разсечени на четири части, а планът им да свалят правителството така и не успява. В духа на техния бунт и в името на този ден, „В” се заклева да осъществи плана на Фоукс и да взриви сградата на парламента. Представен по този начин денят 5 ноември напомня за деня на страшния съд, денят в който всеки получава заслуженото и не би могъл да избегне съдбата си. Представата за този ден остава заключена в съзнанието на гражданите, а и в моето съзнание, като ден, който трябва да се помни и да се почита, защото той напомня на обществото, че най-ценното, което притежаваме е свобода.

Английското общество, живяло в тоталитарен строг режим и в абсолютен страх от правителството, във филма изглежда сякаш като кротко стадо, което победено чака физическа присъда, когато вече е духовно загинало. Наложен му е контрол чрез биологично оръжие, чиято жертва е и самият „В”. Сякаш възкръстнал от пепелта той повежда народа по пътя към спасението. Те вече имат водач, който не се страхува от нищо. Точно поради тази причина и Ийви претърпява метаморфоза, осъзнавайки, силата на собствения си дух.

Главният герой във филма не случайно остава загадка до края. Маската дава възможност както на обществото, така и на нас – зриителите да си изградим сами образа на героя. Той може да бъде за нас, какъвто пожелаем, невиждан красавец, грозен и деформиран, или дори не човек, а извънземно същество. В основата на този образ е идеята под лицето и посланието, което носи съзнанието. Отнова като антипод на материализираното правителство образът на „В” става безплътен, а това му дава дори силата на божество.

Така, този деформиран герой се превръща в основна заплаха за правителството и в единствен изход за обществото. Последната жертва на „В” е лекарката създала биологичното оръжие и съответно създала терориста – герой. В края на филма притихнало, правителството чака присъдата на своето собствено творение. Единствен страх за тоталитаризма, е неговата единствена, завършена рожба.